Интервюто взе Боряна Пенева

Никола Уиърмаут е родена в Консет, Великобритания. Тя има бакалавърска степен по немска и френска филология от Университета в Единбург. През 1993 г. завършва магистратура по Сравнителна европейска литература в Университета в Дърхам. Работила е като преподавател по английски език в Австрия и Франция. През 1995 г. е приета за стажантка по конферентен превод към Европейската комисия (ЕК). Работи две години като преводач на свободна практика, а по-късно е назначена за постоянно в Главната дирекция за устни преводи към ЕК. Работи с английски, френски и немски език. През 2002 г. прибавя към работните си езици и датския. В момента учи български.

Напоследък Никола Уиърмаут често идва в България. По две причини. От известно време тя изучава български в Института за чуждестранни студенти. Намерението й е след време да го прибави към четирите езика, с които работи в Брюксел.

Освен това участва като експерт в магистърската програма по конферентен превод в Софийския и Великотърновския университет - включва се активно както в подбора на кандидатите, така и в тяхното обучение. След единадесет години като щатен преводач в дирекцията за устни преводи към Европейската комисия Никола със сигурност има на какво да научи бъдещите магистри.

Г-жо Уиърмаут, магистърските програми по конферентен превод в Софийския и Великотърновския университет получават финансова и педагогическа помощ от Главната дирекция за устни преводи към Европейската комисия. Защо?

Във връзка с присъединяването на България към Европейския съюз са необходими много устни преводачи. Тук обаче няма достатъчно обучени специалисти в тази област. Това беше причината ЕК да оборудва учебните кабини в Софийския и Великотърновския университет. Едновременно с това тя изпраща професионалисти от европейските институции, които работят с английски, френски и немски език. Те участват със съвети в самия процес на обучението. Това е една от причините за моето присъствие тук. Идеята е тази магистърска степен да предложи „свежо попълнение“ от нови хора, които ще работят за европейските институции.

Каква според вас е причината за липсата на достатъчно добре подготвени специалисти в устния превод в България?

България в никакъв случай не е изключение. Подобно е положението в Румъния, Чехия и във всички нови страни членки. Причината според мен е, че в миналото не е имало особена необходимост от устни преводачи. Предполагам, че повечето контакти са се осъществявали на руски език. По тази причина доскоро в университетите нямаше специализирано обучение по устен превод. Просто липсваше фокус върху тази област за сметка на доста задълбочената подготовка в писмения превод. Сега нещата са различни. Изведнъж се появява нова потребност и тя трябва да бъде задоволена. В почти всички страни от Централна и Източна Европа има подобни магистърски програми по устен превод, които следват приблизително същата програма. Две години след присъединяването на новите членки усилията ни вече започват да дават резултат, положението постепенно се подобрява. Проведени са доста изпити и много качествени хора с опит работят като преводачи на свободна практика в европейските институции.

Смятате ли, че магистърска програма в рамките на два-три семестъра е достатъчна за обучението на качествени професионалисти в тази област? В Западна Европа има специализирани институти за преводачи, където обучението продължава три-четири години.

Ако студентите владеят отлично чуждия език, мисията не е невъзможна. Защото тогава усилията се концентрират единствено върху техниките на превода. Ако обаче познанията по езика не са достатъчни, разбира се, този срок е крайно недостатъчен. В такъв случай трябва да се учи езикът и същевременно да се усвояват тънкос­тите на превода. А това трудно се постига в рамките на два семестъра. Именно затова в магистърските програми могат да се запишат само студенти, които докажат отлично владеене на езика по време на специален изпит. Но дори и да издържат входния тест, това пак не е гаранция, че ще се справят като устни преводачи.

Достатъчно добра езикова подготовка ли имат студентите, които се обучават в магистърската програма?

Впечатлена съм от познанията на студентите в София и във Велико Търново. Знам, че не е лесно за българите да пътуват в други европейски страни, било по финансови причини или заради относителната географска отдалеченост. Въпреки това студентите са на много добро ниво и успяват да пос­тигнат отлични резултати. За момента те са усвоили базовите познания, знаят какво трябва да правят, но невинаги успяват да го направят. Това ще дойде с времето. Предстои усвояването на детайлите, които открояват професионалиста.

Завършилите магистърската програма по конферентен превод през миналата година са били поканени на стаж в Брюксел. Бихте ли разказали по-подробно за тази възможност? Какви резултати показаха българските стажанти?

Този стаж беше за абсолвенти в подобни програми от различни страни. Предимството на тези практики е, че стажантите присъстват в преводаческите кабини в самите заседателни зали по време на истински форуми. Те работят в т.нар. неми кабини - превеждат, но без микрофон. Записите се анализират по-късно с учебна цел. Това е изключителен шанс за тях да видят как стават нещата в действителност и да упражнят усвоените техники в ситуации, много близки до реалността. Опитът, който придобиват по този начин, е различен от упражненията в учебните зали в което и да било училище по света. След приключването на стажа студентите имаха възможност да се явят на теста за преводачи на свободна практика. Само двама или трима от българите успяха да издържат изпита. Но резултатите са подобни и при кандидатите с други езици и произход. Конкурсите са много трудни, стресиращи и изискват изключително добро ниво. В този смисъл съвсем естествено е да има разочаровани.

Какви са перспективите пред преводачите с български език в рамките на обединена Европа?

Към момента ЕК провежда конкурси предимно за кандидати на свободна практика. Неотдавна обаче бяха назначени трима български преводачи с временен договор за две години. Предполагам, че в най-скоро време, когато България стане пълноправен член на съюза, ще бъде проведен конкурс и за преводачи на постоянен договор. Европейските институции имат нужда от преводачи с български език, както и с други езици, разбира се. И тази необходимост ще расте.

Присъединяването на България към Европейския съюз ще допринесе и за разширяване на контактите в икономическата област, а това ще роди потребност от преводачи в самата страна. Затова смятам, че ще има все повече работа. Включително за писмени преводачи. Предстои да бъдат преведени много документи и закони.

Бихте ли дали някакви практически съвети на онези, които имат желание да пробват силите си на конкурсите за преводачи за европейските институции? Какви качества трябва да притежават те?

На първо място, трябва наистина да владеят чуждия език на много високо ниво. Ако това не е така, няма никакъв смисъл да кандидатстват. Добре е да имат реалистична преценка за познанията си. Освен това кандидатите трябва да са устойчиви на стреса или поне да умеят да тренират стратегии за овладяването му. Уменията за справяне със стреса са изключително важни, за да може кандидатът да демонстрира адекватно познанията си по време на тес­та. Те са задължителни и за всекидневната работа. Друго безценно качество е способността да се концентрираш в продължение на дълги часове, да работиш с голяма скорост - понякога ораторите говорят много бързо и трябва да се приспособиш към техния ритъм. Бърза мисъл и реакция, съчетани с отлични познания по родния език, които да ти позволят да намериш точната дума в точния момент, също са сред ключовите умения на добрите професионални преводачи.

Откога датира вашият собствен интерес към езиците и към превода?

Родена съм във Великобритания и в семейството ми се говореше само на английски. Френски и немски започнах да уча в училище. По-късно в университета избрах езиков профил - с изучаване на френски, немски и малко китайски. Живяла съм в Източна Германия точно по време на политическите промени там, както и в Австрия, където работих като преподавател по английски език. Имам магистратура по европейска литература, а през 1995 г. бях приета за стажантка в ЕК. Успях да издържа изпита за устни преводачи и веднага започнах работа с временен договор за две години. В рамките на тези две години се явих на конкурс за постоянен договор. Вече единадесет години съм щатен преводач. Работя само в английска кабина. Превеждам от немски, френски и датски. В момента уча български. Обучението ми ще продължи около пет години, поне такива са моите планове.

През първите три или четири години от работата си в европейските институции бях много стресирана. После постепенно започнах да свиквам. Стресът обаче може да се върне по различни причини. Например струпване на трудни съвещания едно след друго или включване на нов език. В момента ме затруднява работата с датския, защото той сравнително малко се говори в заседателните зали и в този смисъл имам малка възможност за практика. Чувам го може би за три-четири минути седмично. По-лесно е да превеждаш от език, който слушаш непрекъснато.

Ученето на нови езици изискване ли е или лична инициатива?

Не, не е изискване. Но, ако включваш нови езици, по-лесно те повишават. Имаш възможност да участваш в повече заседания. След известно време всеки преводач изпитва необходимост да научи нов език за свое собствено удовлетворение. Това е нов хоризонт, ново предизвикателство. Ако постъпиш с два езика и си останеш с тях, трудно ще напреднеш в професията. Още повече че ЕК предоставя възможности за непрекъснато обучение на онези, които желаят. Новите езици се учат в Брюксел - курсовете са всяка седмица и са съоб­разени с работния график. Освен това пътуваме и учим езика на място. След приключването на обучението практикуваме наученото за период между три и шест месеца в съответната страна.