Цветина Димова, Славянска филология ІІ курс

Лодз – градът-„лодка” (както се превежда името му) с най-дългата и права главна улица, почти приличаща на река. Втори по големина град в Полша, голям промишлен, търговски и културен център, в който се намират завещани от миналото фабрични сгради и дворци на еврейски фабриканти. Днес в палата на известния Израел Познански се намира музеят на историята на града. Попадаш в златистосенчеста ретро обстановка и научаваш много за видните личности, свързани с този град. Град на четирите култури (полска, немска, руска и еврейска), на които ежегодно се посвещава фестивал.

Тук се намира известната филмова школа, дарила имената на режисьори като Роман Полански, Анджей Вайда, Кшищов Зануси и Кшищов Кешльовски, виновна за създаването на множество хубави полски филми. Тук е заснет филмът „Обетована земя” по известния роман на нобелиста Владислав Реймонт. Лодзката история на киното се съхранява както в „Музея на историята на Лодз”, така и в известния „Музей на кинематографията”, където можете да научите много и за анимацията. В двора на музея се намира светилището на Свентовид, изработено за филма „Стара приказка” на режисьора Йежи Хофман, по едноименния роман на Юзеф Крашевски. Тук се кани да създаде филмов център самият Дейвид Линч. Затова не се чудете, ако видите мрачни и почти черни сгради, които са оставени така нарочно. Градът е достатъчно мистичен, за да вдъхнови Линч.

Но не само Киното живее тук. Културният живот кипи постоянно и за щастие, посещавайки представление в театър, попадаш в зали, препълнени с хора, очакващи със затаен дъх предстоящото събитие. Постоянно се организират фестивали, голяма част от тях са международни, което значи, че почти всеки месец жителите на Лодз или туристите, посетили града, могат да обогатят културата си, да отпочинат или просто да се насладят на изкуството в лицето на театъра, операта, балета, фотографията, музиката, модата и т.н.

Успях да стана радостен почитател на едно от тези международни културни събития, изпълващи града с празника на изкуството.Това беше Международният балетен фестивал, който се състоя от 9 май до 2 юни в eдин от най-старите театри в града на киното „Teatr wielki” (Големият театър).

Лодзките балетни срещи тази година започнаха с премиерата на „Лебедово езеро” от Чайковски, с интерпретацията на което се е заел любимецът на лодзката публика Джорджио Мадиа - италиански танцьор и хореограф. Неговата съвременна интерпретация на „Пепеляшка” е открила предишния фестивал и е получила единодушното одобрение на зрителя и видната критика. Освен лодзките танцьори на сцената на Големия театър се представиха още осем балетни състава: Нидерландски театър на танца II (Холандия); Михал Баръйшников и Ана Лагуна; Narodni Divadlo - Балет от Народния театър в Прага (Чехия); Kibbutz Contemporary Dance Company (Израел); Pietragalla Compagnie (Франция); Wayne McGre-gor Bandom Dance (Англия); Compania Antonio Gades (Испания); Полски театър на танца (Полша).

Концепцията за Лодзките балетни срещи се е родила още в първия работен сезон на Големия театър през 1967г. Първият фестивал трябвало да бъде еднократно организиран и никой не предполагал, че ще се превърне в силна традиция. Но фестивалът срещнал огромния интерес на публиката с красивото изкуство на различни балетни трупи. Така постепенно се родила традицията и славата му.

Всяко издание на фестивала се организира за различен стил танц: от класически балет, през неокласика и модерен до авангардния стил на танците. В Лодз легендите в бранша са представяли своите съвременни хореографии: Ханс Ван Манен, Джон Кранко, Антонио Гадес, Мауриция Беярт, Матс Ек, Джон Гранко и др. Фестивалът е възможност за обмяна на опит между различните хореографи и по този начин път за развитие на балетното изкуство. С нарастване на известността му, голяма част от трупите сами се обръщат към организаторите на фестивала, за да участват в него.

Едно от най-впечатлителните представления в тазгодишния фестивал беше „Марко Поло” с хореографи Мари-Клаудия Петрагала и Жулиен Деро. Мари-Клаудия Петрагала танцува в големи класични репертоари на световна сцена, работейки с известни хореографи като Ролан Пети, Мауриция Беярт, Рудолф Нурейев, Уилям Форсайт, Руй Хорта. През 1990г. Петрагала получава титлата Звезда на танца на Парижката опера. Успоредно с кариерата на танцьорка, развива и хореографския си талант. Петрагала има над 20 авторски реализирани хореографии. Около шестгодини ръководитрупатаBallet de Marseille, където среща Жулиен Деро. От 20 септември 2000г. той работи заедно със нея и освен че е танцьор в нейната трупа, той често партнира на Петрагала в представления.

Днес 45-годишната балерина и хореографка има визия на 25-годишна, силата и грацията на танца и балетнитей идеи покоряват зрителя.

Спектакълът „Марко Поло” разказва за пътя на изгубената душа на човека, лутаща се из целия съвременен свят, за да намери себе си. Зрителят може да наблюдава пътуването из футуристичния свят, където реалността се преплита с въображението на човека. Марко Поло се опитва да намери пътя, по който вече е минал и земя, която е вече открил. Той се лута на границата между фантазията и реалността. В своето пътуване преминава през пет континента, а силата на природата и силата на живота създават четирите действия на неговата епопея.

Спектакълът събира в себе си цяло богатство от изкуства на движението, такива като класичен и съвременен балет, хип-хоп, акробатика, бойни изкуства. Ефектът от артистичните търсения в спектакъла е съвкупност от танци, музика, пеене, анимация и поканата за пътуване дълбоко в собствената си душа, в света на въображението. Интересна хореографска техника представляваха металните оси, с които танцьорите изпълняваха изобретателни движения, превръщайки ги в пилони (вж. снимките).

Следващият забележителен спектакъл, представен по време на Лодзките балетни срещи, бе инициран от Kibbutz Contemporary Dance Company (Израел). Тази трупа гостува на Лодзкия фестивал вече два пъти - през 1997г. и 2003г. Този път те представиха две от най-новите си представления: „Ekodoom” и „Upon Reaching the Sun” (с музика на Маssive attack) – и двете хореографии са на Рами Бе’ер (артистичният директор на Kibbutz Contemporary Dance Company). Талантливата група предизвиква интереса на публиката както в Израел, така и по света и затова този сезон пътува по фестивали и турнета в Америка, Канада, Европа и Далечния изток. Изключителната комбинация от музика, сценография, осветление и хореография събужда веднага всички сетива и мисли на зрителя. Картината, която се създава, предизвиква атака от емоции, напираща от всички страни. В помощ на фантастичната сценаБеер създава свят, който е труден, сложен, жесток и иреален, подобен на романтичен сън.

Балетът от Народния театър в Прага е един от най-интересните състави в Чехия. В неговия състав участват четиридесет и пет танцьори, по-голямата част от които са чехи, но има също и руснаци, словаци, австралийци, англичани, немци и италианци. Разнообразният репертоар на пражкия балет е подходящ не само за традиционната, елитарна публика, но и за по-разкрепостените почитатели на съвременното изкуство. Репертоарът на състава от шест години се намира под ръководството на Петер Зуски. Включва представления като „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Спящата красавица”, „Ромео и Жулиета” и др. През тазгодишния фестивал в Лодз те показаха майсторството си, пресъздавайки драмата „Ромео и Жулиета”. Интересната и съвременна гледна точка на хореографа се отразява и върху сценографията,и върху костюмите на артистите, които са доста семпли. За разлика от класическия вариант тук действието се пресъздава чрез смесицата на класически балет и други техники на танца. Разочарование обаче имаше. Танцьорите не можаха да постигнат особен синхрон и понякога беше трудно да се следят действията на всички артисти и да се вникне добре в общия помисъл. На фона на всички представления по време на фестивала това беше едно от най-слабите като изпълнение и ефект върху зрителя, но въпреки това беше интересно.

Организирането, реализацията и участието в такъв род културно събитие като Лодзките балетни срещи е голямо изпитание и удоволствие както за организаторите, така и за зрителите. Пожелавам искрено на българската публика да бъде свидетел на подобен фестивал, който да се състои на родна земя. Гарантирано е, че доста млади хора като мен ще променят представите си за балета и съвременните му интерпретации, за изкуството на танца и сценографията, за удоволствието да си част от публиката...