|
Бразилските дипломати – културни мисионери и писатели:
Бразилският посланик Паулo Америко Воловски – първа визита във Великотърновския университет. Какво ни казва „Ханаан”? Промоция на книгата на дипломата-писател Граса Араня Дипломатическа визита и филологически измерения За нас, филолозите, високите срещи и визити във ВТУ носят толкова по-голяма радост и ефект, колкото по-силно са свързани с културни и филологически послания. Несъмнено от такава величина беше визитата на един от високите гости на ВТУ през пролетта на 2009 - Негово превъзходителство бразилският посланик Пауло Америко Воловски за пръв път посети Велико Търново.   Тази първа визита прерасна в красноречива културна мисия и получи истински дълбока филологическа посока. Тя не само обогати Кабинета на португалската и бразилската култура с над 100 книги и учебни пособия и подчерта присъствието на португалския език и свързаните с него държави и култури във Филологически факултет. Заедно с Пауло Америко Воловски, при нас дойде по символичен път още един бразилски дипломат – авторът на представяната книга „Ханаан” – Граса Араня (1968-1931), име, значимо както за дипломатическата история на Бразилия от 20-те години на миналия век, така и за развоя на бразилската литература. Радостен е фактът, че Бразилското правителство и Посолството на Бразилия в София са поели под опеката си издаването на тази книга, която много може да разкаже за пътищата на преселение, водещи от Европа към Бразилия, за уникалната сплав от народи и етноси, които дават облика на най-голямата по територия южноамериканска държава. Тази книга е изключително актуална сега, в ситуацията на откритите граници, на новото мислене за Европа, на диалога между културите и на новите преселения. Оказва се, че историята на бразилската дипломация е белязана с изразително писателско присъствие. Защото не само Граса Араня, но и определяният като най-голям бразилски писател на ХХ век Жоан Гимараенш Роза (1908-1967) също е дипломат. Този повтарящ се факт говори за това, че дипломатическата работа може много да даде на дипломата, както и дипломатът може много да даде на литературата. В порядъка от професии, дали завидни присъствия на литературното поприще, дипломацията заема интересно и заслужаващо внимание място. Дипломатът все пак се намира в наблюдателната кула към ставащото в историята и ако се окаже, че обладава писателски дар и чувствителност, от това се пораждат чудесни плодове. Визитата на сегашния бразилски посланик отваря много входове, перспективи и въпроси, на които можем да намерим интересните отговори: как се създава във времето и пространството един преселнически тип нация и държава? Какво е днес Бразилия и каква е нейната биография? Нима преселението не е било отколе най-важен модел за „сътворение” на държава и народ? Какво представлява Родината, има ли Втора родина и какво е Ханаан, Обетованата земя? Всички тези въпроси се пораждат от контекста на свързването между визитата на сегашния посланик и представената от него книга. Срещата и разговорът Срещата с посланика в зала „Европа” стана повод за създаване на бразилско-български паралели и за разкриване на спецификите на бразилската държава и култура. Разговорът протече в задушевна обстановка в представителната зала „Европа” на ВТУ и се простря от историята на Бразилия към постиженията на бразилския футбол и волейбол и неизбежните бразилски сериали. Със закачка към футболната слава на Бразилия, ректорът на Великотърновски университет попита дали „бразилските момчета играят футбол на плажа” и прикани за среща с футболния отбор на университета. „Бразилските момчета играят навсякъде” – отговори посланикът. Това, което придаде особен филологически колорит на срещата, беше представената от посланика двуезична книга, наскоро преведена в България – „Ханаан” на Граса Араня. Как се свързват ролята на дипломата и писателя и как посланикът осъществява културно-държавнически мисии в случая – тази основна идея премина през събитието и удвои ефекта му. Воловски е и автор и на въведения към някои от преведените на български книги на Пауло Коелю – един от култовите португалски писатели, издавани интензивно у нас. Представяйки романа, той показа в него историята на преселничеството в Бразилия, видяно през съдбата на двамата приятели – герои на романа. „Единият приема новите възможности, а другият – не”, каза посланикът. Още за Пауло Воловски и множественото родословие на бразилците Пауло Воловски е роден на 10 октомври 1946 г. в гр. Куритиба, щата Парана. Завършва юридическо образование във Федералния университет на Рио де Жанейро и Висшата дипломатическа школа “Рио Бранко”. Осъществил е дипломатически мисии в Еквадор, Мозамбик, САЩ, Полша и др. Българската му мисия започва през лятото на 2006 г. Длъжността му съчетава посланически задължения и към Македония, Босна и Херцеговина, но седалището му е в София. Неговият произход, както показва фамилията, е славянски и по-конкретно полски. В родословието му освен полски елемент, има и португалски и италиански – показателни примери за палитрата на многообразието в миграционния генезис на бразилското население. Посланикът определи тази палитра като „етническа смес от европейци, африканци и японци” и посочи тъмния цвят на кожата си, който, съчетан с европейските черти, показва наличието на част от това съчетание в самия него. „Африка – посочи той – е основна част от състава на бразилската нация. Тя се е отразила върху музиката, темперамента, цвета на кожата и бразилската кухня. И върху чара на бразилските жени, които са смес от различни народи”. (На това място от разговора може би в много глави се появиха сцени от карнавала в Рио.) Към сплавта от раси и народи бихме добавили, разбира се, индианското местно население, преминаващо в население на метиси – основа на бразилската нехомогенна смес. Както ще видим по-долу, значимо е и българското преселение и присъствие на бразилска земя, а както показва и книгата на Араня, германските преселници са измежду най-важните. В хода на разговора Пауло Воловски разкри и тайната на фамилията си и разказа за това, как някога неговите прабаба и прадядо са тръгнали от варшавското Старе място в Полша, качили са се на кораб и са отпътували към бразилския бряг. По това време, в края на ХІХ век, на 13 май 1888 г. (днес празник на мулата) с т.н. „златен закон” бразилският крал Педро І току-що е отменил робството и е обещал безплатна земя. Но дошла изненада – на следващата година монархията е сменена с република и това е политически преврат, последван от диктатура. Съдбата на полските заселници в Бразилия е отразена в едно от генералните произведения на полската поетеса Мария Конопницка – поемата „Пан Балцер в Бразилия” (1910 г.). В него е представена горчивата съдба на полските емигранти, натоварени като животни на корабите и подложени после на тежка работа в плантациите, но в крайна сметка, раждащи съпротива и нови блянове. В основата на поемата е залегнал реалният факт, че в края на ХІХ век бразилското правителство сключва договор с десетина предприемачи за довеждане на 750000 заселници от Европа. Бразилия присъства и в книгите на известния полски писател-пътешественик Аркадий Федлер (1894-1985), който първо през 30-те, а после и през 70-те години извършва две пътешествия в Бразилия, свързани с наблюдения върху индианските традиции. Измежду европейските „бели бразилци”, населили Бразилия, големи контингенти представляват италианците, испанците, германците, украинците. Освен това тук имат дял евреите и арабите. В Бразилия има и солиден брой български заселници, за които разказват книгите на българския емигрант-юрист Жоржи Косиков: "Имиграция на българите в Бразилия" (2005) и "Имиграцията на българи, бесарабски българи и гагаузи в Бразилия и Уругвай". Голяма част от българските заселници са бесарабски българи. Днес българската диаспора наброява около 62 хиляди души, а в Рио Де Жанейро има български квартал, наречен „Проденти”. Главно през 70-те и80-те години на ХХ век в Рио отиват известни български архитекти – явление, родило утопийна бразилска мечта и намерило своето пародийно отражение в гротесково-фантастичната комедия на Иван Андонов „Адио Рио” (1989) – филм за съвестта и нейните дилеми. В Бразилия са творили и много български художници, между които Борис Георгиев, Никола Михайлов, Асен Михайловски. Богата информация за българското преселение в Бразилия дава предговорът на Румен Стоянов към „Ханаан” – от него може да се научат любопитни сведения и за българските издателства и издания, за православните храмове (около 100), за музикалните изяви на българите в Бразилия. Там са създадени 4 български издателства, издадени са над 60 български книги. Нашата бразилистика навършва 150 години – през 1859 г. в 18 брой на „Цариградски вестник” е отпечатана повестта „Преселение в Бразилия” от неизвестен автор с преводачи Йосиф Дайнелов и Михаил Зафиров. За преживяванията на българи в Бразилия под Южния кръст разказва тритомната „Чудноватата идея на един момък” (1960-69) на Стефан Кънчев и „Изповед на един преселник”(1997) на Андре Петиков. Като интересно и важно събитие Румен Стоянов представя Международното изложение в Рио, през 1922 г., посетено и от българи, начело на които стои Министърът на просветата Стоян Омарчевски. Неговата книга "Към Екватора"(издадена през 1823 г.) е първата ни книга както за Бразилия, така и за Латинска Америка. „В кратце: преселническите радости, неволи, описани от Граса Араня в „ Ханаан” се родеят с изживяното от наши сънародници по тези места” – пише на финала на предговора си Румен Стоянов. |
|
|||
 |
|
 |
