|
Белгия през моите очи
Пет месеца в европейската столица І част От фламандската архитектура на Антверпен до легендарния абсент Ваня димитрова, ІІІ курс Приложна лингвистика На тръгване Последният ден е винаги толкова странен. И бях по някакъв странен начин много разсеяна и виждах пред очите си лентата на онези изминали последни 5 месеца. Нещо вътре в мен сякаш гаснеше и аз изведнъж осъзнах, че част от сърцето ми вече не принадлежи на мен, а на този град, на тази страна, на тези 5 месеца, на всяка разходка, на всяка магична вечер, на всеки спомен, на всяка смешна случка, среща или приключение. И докато през цялото време чаках именно този край и сърцето ми се свиваше в напрежение от административни и квартирни неуредици и изпити, то всъщност е пускало някакви корени там. И сега, в последния ден трябваше да ги изтръгна и болеше толкова много това отскубване. Така, както и болеше в началото при посяването, че и повече... Преди да замина за Белгия, не знаех почти нищо за нея. Незнайно защо, но сякаш в България има една невярна представа за Белгия като една „скучна” страна. Мит, който напълно се разби пред очите ми през тези 5 месеца, които прекарах там по програма Еразъм и сега дори ме разсмива. Защото, когато една страна се намира в подобен преходен, транзитен и същевременно събирателен пункт на няколко култури, това я прави изключително многолика, пъстра, цветна и многопластова. Единство и многоликост, старинна приказка и съвремие Белгия е страна с три официални езика - нидерландски, френски и немски, буферна зона между Германска и Романска Европа, една от причините, поради която Брюксел е избран за столица на ЕС след двете световни войни. Двете лингвистични и културни части на страната са с доста различен облик - Фландрия, по-силна икономически, с типична фламандска архитектура и население около 6 милиона, Валония - франкофонската част, 3 милиона и 300 хиляди души население, а районът на столицата Брюксел (около милион) е официално двуезичен (макар франкофоните да преобладават значително). На територия от 30 хил. кв. км живеят около 10 милиона души от различни етноси, което прави Белгия 17-тата най-гъсто населена държава в света. Трябва да отбележим големия брой имигранти, най-вече в столицата Брюксел, което придава на града космополитен характер. Мислено наричах Фландрия „страната на русите и белите хора”, както и „страната на пристанищата”. Антверпен (445 хиляди души) е вторият по големина град в Белгия и второто по големина пристанище в Европа, един от диамантено-производствените центрове, много богат и типично фламандски град. Той е компактен и с красив облик от многото барокови здания. Тук е живял и творилият през XVII век известен художник Питер Паул Рубенс. Архитектурата е типично фламандска - червенотухлени високи и тесни къщички (някога в Холандия и Белгия данъците са се плащали според дължината на фасадата на къщата, поради което къщите са се строели така тесни и високи). Самата аз живях в такава къща, на последния четвърти етаж, а стъпалцата бяха толкова стръмни и тесни, че редовно аз или някой от тези, с които живеех, падаше по тях (хазяйката ми си счупи и крака). Поради тези трудности, мебелите се вкарват през прозорците с помощта на малки кранове или чрезспециални кукички, направени за тази цел от външната страна на фасадата. Фландрия за мен си остава един съвсем различен свят, със собствена атмосфера и спокойствие, дори приказност.  Централният площад на Антверпен
 Стълбите между етажите на белгийските къщи Тук е мястото да спомена и за „Северната Венеция” или „Града-Музей”- Брюж (117 хиляди души). Там усещането беше все едно съм се върнала с векове назад, в един кукленско приказен и нереален град с оригинална архитектура от ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ век. Това е един от най-посещаваните градове в страната, притегателно място за туристи от цял свят.
Центърът на Брюж
Брюж
Третият по големина град в Белгия Гент (225 хиляди души) е университетски и фармацевтичен център, разположен на река Схелде (Еско). Остенде е малко градче на Северно море, известно пристанище и много симпатично и туристическо място. За мен беше удивително да стана свидетел, как в това градче при температура 16 градуса на въздуха, десетки хора, и деца, се къпеха в бурното и студено море, докато аз се разхождах с яке и пак ми беше хладно. Всъщност и друг път съм наблюдавала подобна „безчувственост” към студа на белгийците, някои от които съм виждала редовно да ходят боси нощно време из улиците на Брюксел или да се разхождат доста леко облечени при температури, които аз определях като студени.
Безкрайните плажове на Северно море. Остенде Валония от своя страна доста напомня Франция, много китна, красива, не така оживена и индустриализирана както Фландрия. Белгийци ми обясняваха как в миналото Валония е била по-силна икономически, с много мини, за които се е налагало да внася работна ръка от Италия, Испания и др. След фалирането на голяма част от мините обаче, Валония отстъпва водещото си място на Фландрия, която влага значителни средства в образование, пристанищна дейност, фармацевтика, инженерство и т.н. Трябва да отбележим, че Белгия е страна с отлична транспортна мрежа, а ЖП мрежата се отличава с голяма гъстота. Всъщност инфраструктурата в цялата страна е безупречна. Най-големите градове във Валония са Намюр и Лиеж.
Динан - родният град на изобретателя на саксофона Адолф Сакс във Валония Да тръгнеш за Белгия и да намериш Африка Брюксел - "ничия земя" или "земя на и за всички" Колкото за Брюксел, за мен той е един от най-несправедливо обвиняваните градове като „скучен” и „грозен”. Това, което аз открих още с пристигането си, беше един мини свят, нещо съвсем индивидуално, отделно, нетипично – тъй като според мен Брюксел не е истински белгийски град. По-скоро бих го нарекла „Ничия земя” или всъщност още по-точно би било „Земя на и за всички”. Това е една пъстра мозайка от хора от цял свят (фламандци, валонци, испанци, араби, африканци, португалци, бразилци, французи, азиатци и прочие), събрани в неголяма територия, което придава един особен колорит и чар на многонационален Брюксел. Архитектурно се смята, че Брюксел е доста далеч от всепризнатите „красавци” Париж, Амстердам, Прага и други европейски столици, но по своята атмосфера има нещо, което едва ли някоя друга европейска столица има в такава степен - способността да накара всеки чужденец да се чувства като у дома си. Въпреки голямата имиграцияПариж е изключително френски, Амстердам е поразяващо холандски, докато в Брюксел няма доминиращо културно влияние, а всички култури и езици се сливат и сътрудничат. Впрочем може би това се дължи и на характера на белгийската държава - рядко можеш там да чуеш белгиец да каже „белгиец съм”, а почти винаги се определя като „фламандец” или „валонец”, или евентуално от немскоговорящото малцинство. Освен това, вместо да изолират имигрантското население в гета и в крайни квартали, властите в Брюксел ги приобщават и разпръскват из целия град, включително из центъра. И въпреки цялата тази многонационална пъстрота и различия, често пъти и спорове, по някакъв странен начин спокойствието се запазва. А вечер из оживения старинен център всички излизат и се събират, и празнуват заедно, и всички езици се смесват и празнуват толерантността.
Част от Европейския парламент, Брюксел
Европейската комисия
Има защо Брюксел да бъде европейската столица. През 1958 г. тук се настанява Европейската икономическа общност - предшественик на Европейския съюз). През същата година в Брюксел се провежда Световно изложение, за което е построен Атомиумът. През 1967 г. от Париж в Брюксел се премества и НАТО. Символ на европейското призвание на съвременна Белгия са сградите на ЕС и Европейския парламент – огромни конструкции от стъкло и бетон, в които са разположени стотици канцеларии. За всяко работно място в тях се води ожесточена борба заради големитe преимущества. Поради големия брой международни политически и финансови организации и фирми, около 30 процента, а по неофициални данни и повече, от населението в Брюксел са чужденци. Европа в миниатюра. Многоезичието В Брюксел се намира и паркът „Мини Европа”, където в умален мащаб са построени като макети най-известните сгради и паметници от всяка страна-членка на Европейския Сьюз. Изобщо като за една от шестте страни-създателки на Съюза, европейската идея е много популярна тук, почти всички хора са много добре осведомени за проблемите, решенията и инициативите на ЕС. Имах възможността да посетя Европейския парламент с група студенти, с които влизахме в часовете по Международни отношения. Разходихме се из коридорите и залите на Парламента, влязохме в пленарната зала, разгледахме преводаческите кабини. Изслушахме трима лектори, които имаха за цел да ни обяснят как функционира организацията и какви са ролите на Европейския Съвет, Европейската комисия и Европейския парламент. Надписите и преводите на цялата документация на езиците на всички 27 страни-членки са задължителни. Целта е всеки гражданин на ЕС да може да отправи каквото и да е запитване до институциите на своя роден език - тоест да има равнопоставеност между всички страни-членки. Прави впечатление, че въпреки това всички служители знаят освен родния си език, поне още един чужд, а почти винаги и по два-три. С една дума - многоезичието в Европейската столица е нещо много характерно за нея, така както не е било в никой друг град, който съм посещавала до момента. Една от най-смешните случки там беше на Централна Гара, когато си купувах билет за Амстердам. Продавачът обслужваше преди мен испанци на испански, а когато чу моя акцент, ме попита дали съм италианка на италиански. Аз казах, че не съм, той помисли няколко секунди и изведнъж каза „Българка сте”. Тук аз ококорих изумена очи и попитах как позна, а той се усмихна и каза, че българският и италианският акцент си приличали много. А след това ме попита как е „Je t’aime“ на български. Аз услужливо преведох „Обичам те” и какво само беше изумлението ми, когато той ми отговори пак на български „Аз също”... Голям смях... Този човек говореше много добре английски, нидерландски, испански, италиански, разбира се, родния си френски плюс различни думи и изрази на всякакви езици, включително и български...
  
Атомиум Благодарение на това, че е седалище на важни международни организации, Брюксел постига значителен икономически ръст, по обем БВП на глава от населението Брюксел заема трето място сред европейските градове след Люксембург и централен Лондон. Туристически и културни символи с усмивка На първо място централният площад La Grand Place и известната и внушителна сграда на Кметството (La Mairie), прочута и с това, че високата кула не се издига точно над вратата, а е леко изместена. Когато главният архитект видял това изместване при завършека на сградата, от отчаяние се качил на върха на кулата и скочил оттам. Брюкселското кметство е един от символите на града. Около La Grand-Place и внушителната сграда на Борсата (La Bourse) са разположени малки павирани улички с много сувенирни магазинчета, магазини за шоколад, ресторанти, барове и много заведения и за хомосексуалисти, обозначени с шарени знаменца. Животът там кипи през целия ден, а вечер си е направо пренаселено.
Сградата на Кметството Наблизо
Пикаещото момченце Легендарният абсент и други питиета Всъщност, на Grand Place всеки ден е някакъв празник. Процесии, концерти, фестивали или дори само минаващите и снимащи туристи придават много бохемско излъчване на центъра на Брюксел. Да не забравяме, че Белгия е и страна на бирата, с над 450 вида бира, така както Франция е страната на виното. Едно от най-известните заведения “Delirium” се слави, че предлага бира от цял свят (включително имаше и българските „Каменица” и „Загорка”), а за любителите на по-лека бира белгийците са измислили и т.нар. „плодова бира-Крик” - с черешов вкус. Съвсем близо до бирения „Delirium” се намира и “Floris” - мястото, където сервират над 100 вида абсент. Макар, че вкусих от средносилните видове, признавам, че не можах да изпия на екс малката чашка, както трябва да се пие. Абсентът, макар и в днешно време без онези халюценогенни съставки, с които са го пиели навремето,продължава да бъде много силен концентрат, почти отрова. Бохемската обстановка в централния квартал „Сен Жери” се допълва от многото барове на всяка крачка, но не от „лъскавия и безличен” тип, а всеки със своя уникален дух и обстановка. Някои от заведенията са на повече от век-два, със стари маси, стари снимки и вехтошарии по стените, така наречените „арт-кафета”. Има и по-ексцентрични, където се пуска по-„изчанчена” и авангардна музика, специални рок или джаз клубове, клубове за латиноамериканска музика или за блус музика, като доста често има музика на живо - изобщо има от всичко за всеки. Един от най-хубавите ми спомени беше една вечер в бразилски бар, където бразилски музиканти свиреха прочутия стил „Боса Нова” и всички заедно танцувахме кой както може на бразилска самба. За огладнелите след танци на всяка крачка има от онези турски или арабски закусвални, където можем да срещнем познатите ни „кюфтета” - само че в тяхно приготовлениеоще по-люти и пикантни -или айран...
Едно от „вехтошарските” заведения.
|
|
|||
 |
|
 |
