Бележки на един честен фенолог[1]

Пришла наконец и в наш приморский городок весна! Ласково пригрело радиоактивное солнышко. Почки на деревьях набухли стрептококками. И весело поплыли по небу серо-буро-малиновые облачка. Это начались весенние выбросы очистительных сооружений головного производства по производству отходов производства.

После ледохода поднялась в реке тяжелая вода. В лесах, предчувствуя время года, заревели бульдозеры. Завыли бензопилы... А на полях из-под снега вынырнули первые посеянные в прошлом году детали сельхозтехники.

Из теплых краев вернулись на Родину умирать птицы! Вот кукушка сама себе задала вопрос, сколько ей жить осталось. Не успела кукнуть и выпала из гнезда, набрав полную грудь свежего лесного угарного газа. Орел взмыл в облака, но попал в воздушную яму. Соловей вывел свою лебединую песню и гикнулся вслед за кукушкой... От этого весеннего гомона влюбленный крот попытался поглубже зарыться в землю, но наткнулся на кабель высокого напряжения.

На рынках, на прилавках появились свежие нитраты. Послышались далекие раскаты грома - где-то взорвалась комсомольская ударная стройка!

А в морской воде в лучах весеннего солнца весело заиграли кишечные палочки. И бурно понеслись в море ручьи городской канализации, быстро нагревая море к долгожданному купальному сезону! И сытые чайки на пляже осели на контейнерах с мусором, согласно народной примете обещая тем самым такое же устойчивое состояние природы на долгие-долгие годы!

Бележки на един честен фенолог[1]

Превод Екатерина БЕКЯРОВА – ІІ курс Руска филология

Дойде накрая и в нашето приморско градче пролетта! Ласкаво огря радиоактивното слънце. Пъпките на дърветата се напълниха с бактерии. И весело заплуваха по небето сиво-кафяво-малинови облачета. Това означаваше, че започват пролетните емисии на очистителните съоръжения на главното производство по производство на отпадъци от производството.

След топенето на снега в реката се повиши нивото на тежката вода. В горите, предчувствайки пролетта, зареваха булдозери. Завиха резачките… А на полето, из-под снега, изплуваха първите “посяти” миналата година детайли на селскостопанската техника.

От топлите страни се завърнаха птиците, за да умрат в родината. Кукувицата сама си зададе въпроса, колко живот й остава. Не успяла да изкука и веднъж, падна от гнездото, поемайки с пълни гърди свежия горски отровен газ. Орелът се стрелна към облаците, но попадна във въздушна яма. Славеят изви лебедовата си песен и се гътна след кукувицата... От тази пролетна глъчка влюбената къртица се опита да се зарови по-дълбоко в земята, но се натъкна на кабел с високо напрежение.

На пазара по сергиите се появиха свежи нитрати. Чуха се далечни гръмотевици – някъде се взриви у̀̀дарен комсомолски строеж!

В морската вода, под лъчите на пролетното слънце, весело заиграха чревните бактерии. Към морето бурно се понесоха ручеи от градската канализация, бързо затопляйки го за дългоочаквания летен сезон! А ситите чайки, накацали по контейнерите с боклук на плажа, сякаш обещаваха, ако се вярва на народното поверие, точно такова устойчиво състояние на природата за дълги години напред.