Съвременни хърватски поети: Ервин Яхвич - избрани преводи

Николай Николаев, магистрант по транслатология със сръбски и хърватски език Ервин Яхич Поет, критик, редактор и антолог, роден е през 1970 година в Риека. Главен редактор е на списанието „Poezija” (Поезия) и втори редактор на „Biblioteka poezije“ (Библиотека за поезия). Работи като белетристичен редактор в издателска къща V.B.Z.

Съвременни хърватски поети: Иван Херцег - избрани преводи

Николай Николаев, магистрант по транслатология със сръбски и хърватски език Иван Херцег Поет, прозаик и редактор, роден епрез 1970 в Крапина, завършил е Хърватистика във Философския факултет в Загреб, а в момента работи като лектор във вестник Jutarnji list. Стихотворенията му са преведени на полски, унгарски, македонски, словенски и английски. Включен е в прегледи, панорами и антологии на хърватската поезия. Главен редактор е на списанието „Poezija” (поезия) и редактор в Библиотеката на същото списание. Издал е стихосбирките: Naša druga imena(Загреб 1994), Noć na asfaltu(Карловац, 1996), Snimke zemaljskih uzdaha(Загреб, 1997), Anđeli u koroti (Загреб, 2004), Nepravilnosti (Загреб, 2007), разказът му SMS – cvijetni porno е включен в антологията на хърватския еротичен разказ Libido.

Проект

На стела Петрова - рИШАРД КАПУШЧИНСКИ, „АВТОПОРТРЕТ НА РЕПОРТЕРА” („aUTOPORTRET REPORTERA”) МОТО НА ИЗБОРА: „Смятам, че полската литература, както и всяка друга, трябва да разшири своя хоризонт, да прекрачи границите на националните различия”. Ришард Капушчински е най-изтъкнатият полски журналист на двадесети век. Обиколил е повече от сто страни, отразява десетки преврати, граждански войни и революции в Южна Америка, Азия и особено в Африка, където е очевидец на края на колониализма и трудното раждане на страните от Третия свят. Автор е на много книги, преведени на над тридесет езика. До края на миналия век, две заглавия се конкурират най-вече в спора коя е най-прочутата му книга – „Империята” (издадена 1993 г.

Проект

Избор 2: На Галина Белова – Веслав Мишливски „Трактат за чистенето на фасул” (Traktat o łuskaniu fasolu) Мото на избора:” Само че тези дървета растяха единствено в моите очи, защото като гледах всичко това, гледах вътре в себе си.” Срещата с творчеството на Веслав Мишливски, един от лауреатите на престижната литературна награда „Нике” роди в мен мисълта, че всеки от нас е роман. Всеки от нас има свой разказ, своя история, история на своя живот. Дали ще бъде написана или не, изглежда като тема на друг разговор, в живота е важно да бъде разказана. А това, че историята наживота на един стар, анонимен мъж, който живее далече от хората,е написана от Веслав Мишливски, е тема точно на този друг разговор.

„КНИГАТА, КОЯТО ИСКАМ ДА ПРЕВЕДА” ПРОЕКТ ЗА ПРЕВОДНА КНИГА НА СТУДЕНТИТЕ ПО ТРАНСЛАТОЛОГИЯ С ПОЛСКИ ЕЗИК

Проект на Велислава Папуркова През академичната 2008/2009 - тази първа и затова представляваща НАЧАЛО година за магистърската програма по Транслатология със славянски език, една от изпитните задачи по предмета „Рецепция на най-новата полска литература” беше проект на тема „Книгата, която искам да преведа”. Обсъдени бяха критериите, които направляват преводаческия избор – награди, послания, читателски успех, скандална слава, рецепционна ерудиция и любопитство, комерсиален успех, личен избор на преводача... Публикуваме материалите от 3 извършени избора на три студентки, които включват: мотивация за избора, извършена чрез кратко представяне на автора и книгата плюс преведен предпочитан откъс.

Конкурс за превод на Херберт – 2008 Първо място

Елена Стойчовска, IV курс, Славянска филология с полски език Господинът по природознание Не мога да си спомня лицето му заставаше високо над мен на дългите си разкрачени крака виждах златното синджирче пепелявото му сако и тънката му шия на която беше закрепена бездушна вратовръзка той първи ни показа крак на мъртва жаба която докосвана с игла внезапно се сгърчва той ни въведе през златния микроскоп в интимния живот на нашия прадядо чехълчето той донесе тъмно зрънце и каза: спора по негово предложение едва десетгодишен станах баща когато след напрегнато очакване от кестен потопен във вода се показа жълт кълн и всичко се развесели наоколо през втората година от войната убиха господина по природо злодеи на историята ако е отишъл на небето може сега да ходи на дълги лъчи облечени в сиви чорапи с голяма мрежа и зелена кутия весело подрънкваща на гърба му но ако не е отишъл горе – когато на горска пътечка срещам бръмбар който се катери на купчина пясък приближавам се тропам с крака и казвам: – добър ден господин учителю позволете ми да ви помогна пренасям го внимателно и дълго след него гледам докато изчезне в тъмната учителска стая на края на коридора от листа Прочети на полски език Лабиринт край морето Тръгнах за Гърция на среща с природата. Гръцкото изкуство можеш да опознаеш добре и в европейските музеи. В задушната нощ на палубата на кораба, изпълняващ редовния си рейс от Бриндизи до Пирея, тегнеха въпроси за цвета на небето, морето и планината. Смятах, че тук ще намеря едно подобие на италианския пейзаж. Но още сутринта, когато на хоризонта се очертаха първите острови, скалистият бряг на Пелопонес и накрая Коринтският залив, разбрах, че ми е съдено да видя нещо, които не бих могъл да оприлича с друго.

Конкурс за млад преводач на поезията на херберт – 2008

През май 2008 под ръководството на полската лекторка доц. д-р Виргиния Мирославска сред търновските полонисти бе проведен конкурс за превод на поезията и есеистиката на Херберт. Поводът е обявената за Година на Херберт в Полша 2008 г., когато се навършиха 10 години от смъртта му. Слово за Херберт произнесе главен асистент Мира Костова.