Талес (625-547 г.пр.н.е.) – Някои автори твърдят, че Талес пръв открил годишните сезони и редуването им и разделил годината на 365 дни. Освен това той е смятан и за първия философ в гръцката традиция. Талес от Милет е и един от седемте мъдреци на Гърция. Талес е роден в йонийския град Милет, има финикийски произход. Има познания по египетска митология, астрономия и математика. Той е първият в Древна Гърция, който се опитва да даде натуралистични обяснения на света без да прибягва до свръхестественото. Той обяснява земетресенията, като си представя, че Земята плава върху вода, в която понякога се появяват вълни. Според неговата космологическа теория светът произлиза от първоначална водна субстанция.
----------------------------
Питагор (580-500 г.пр.н.е.) – поставя началото на италийската школа. Той е древногръцки математик и философ, роден и живял на остров Самос. Питагор проповядва нравствено облагородяване на необразованите и пълно подчинение на съсловието на мъдрите и знаещите хора. Учениците му образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Школата съществува в Кротон до края на VI в.пр.н.е. Заслуга на питагорейците е учението за количествените закономерности в развитието на света, което помага за развитието на математическите, физическите, астрономическите и географските знания. Питагор приема числото за основа на нещата. Въвежда термина "философия" – любов към мъдростта.
-------------------------
Левкип (500-440 г.пр.н.е.) – древногръцки философ, пръв изказал хипотезата за атомния строеж на света. Написал е "Големият световен ред" и "За ума", които не са оцелели до днес. За Левкип разказват древногръцки историци, но има и такива, които го отричат. На Левкип се приписват най-важните аспекти на атомизма. Основен проблем според него е търсенето на единство и многообразие. Единство – от единството на атома, който е олицетворение на пълнотата, но за да се движат атомите е нужно празно междуатомно пространство. Левкип описва атома като неделима пределно малка частица, от която е създадено цялото многообразие на света. Атомът се намира в непрестанно движение – от него се създават различни комбинации.
--------------------------------------
Демокрит (460-370 г.пр.н.е) – древногръцки философ, известен като смеещия се философ, систематизатор на атомизма. Философските му принципи във физиката са съществуването на атома и празното пространство, както и движението на атомите, на което се основава възникването на света и познанието. Има около 60 съчинения, които се занимават с физика, математика, астрономия, етика, музика. Демокрит харчи наследството си, за да утоли жаждата си за знание. Пътува из Гърция, до Азия, Индия, Етиопия, живее в Египет 5 г. Хвали познанията на египетските математици. В родната си страна се занимава с физика. Познава много гръцки философи и ги споменава в текстовете си, а понеже е богат, купува текстовете им. Левкип му оказва най-голямо влияние.
-------------------------------------
Хераклит (544-484 г.пр.н.е.) – имал странно и предизвикателно поведение. Отказал правото на царско достойнство и се уединил в храма на Артемида в Ефес, където написал “Музите”. Пише със загадъчни изречения. Може да бъде наречен баща на европейската диалектика. Йонийският философ продължава търсенията на милетските си предшественици. Според него огънят е вечно живо, пораждащо първоначален и всепоглъщаш завършек на съществуващото. Огънят е животопораждаща, движеща се и самоизменяща се природа, стихия. За Хераклит космосът е осъразмереният световен порядък, в който властва огънят-логос. Той е първожрецът, извършил обреда на освещаването на гръцката мисловност с понятието логос. -------------------------------------------------
Протагор (490-420 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, първият и най-известен от софистите. Обявен за безбожник, той е бил изгонен от Атина, а произведението му "За Боговете" – изгорено. Приеман е за скептик и релативист. Изказал е афоризма "Човек е мярка за всички неща – на съществуващото, защото съществува и на несъществуващото, защото не съществува." Познанието не може да бъде абсолютно, то е ограничено. Известен е също така и с разсъжденията си за материята: "Материята е течаща", "Основните причини на всички вещи се намират в материята".Учител на Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор за плащането, от което още се пазят фрагменти. ------------------------------------------------------
Горгий (487-376 г.пр.н.е.) древногръцки софист, въвел обучението по реторика в Атина. Счита се, че е първият философ, въвел и теориите на солипсизма и нихилизма. Роден е в Сицилия. През 427 пр.н.е. е пратен от съгражданите си при ръководителя на делегацията, да помоли за закрилата на Атина срещу сиракузката агресия. После се установява в Атина, където се изявява като оратор и преподава реторика. Известен е най-вече с това, че въвежда реториката в Древна Гърция. Спомага за възприемането на атическия диалект като език, на който трябва да се пише проза. Автор е на произведението “За природата или несъществуващото”, който може да се прочете в писанията на Секст Емпирик и в De Melisso, Xenophane на Теофраст. --------------------------------------------------------
Хипий – е древногръцки философ, сред най-известните софисти наред с Протагор и Горгий. Фигурира често, заедно с другите софисти, на страниците на Платоновите диалози. Тъй като преди класическата епоха думата “софист” означава обигран, обучен и изкусен човек, ретор, обикалящ гръцките полиси и преподавал срещу заплащане, въпреки съвсем оскъдните биографични данни, може да се предполага, че Хипий се е занимавал именно с това. Софистите довеждат до виртуозност изкуството на спора и обучават учениците си на умението да се доказва всяка теза по няколко начина, а след това със същия брой доказателства, и то подредени в същия ред на важност, да се докаже обратното твърдение. -----------------------------------
Сократ (470-399 г.пр.н.е) – древногръцки философ, сред най-важните символи на западната философска традиция. Роден е в Атина. Създава нов жанр във философската наука – етика. Отказва да взима пари за преподаването си. Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот – човекът прави сам живота си. Сократ живее по времето на софистите, с които често спори. Понятието му „Майевтика” значи "акуширане при раждането на истината". Негова е максимата "Знам, че нищо не знам". Иска да покаже, че истината може да се роди диалектически, обхождайки всички положения, които могат да водят или да не водят до нея. Не е оставил писмено творчество. "Даймонион" т.н. „Демон на Сократ” или вътрешен съветник – зад това се счита че стои неговата съвест.
-------------------------------------------
Пирон (360-270 г.пр.н.е.) Пирон от Елада е древногръцки философ, първият представител на скептицизма. Пирон проповядвал пълно въздържание от емоция и чувства. Само така може да се приеме правилно света. Диоген Лаерций споменава, че учениците на Пирон са следвали неотлъчно своя учител и са следели да не се самонарани от това, че се въздържа дори и от предпазване примерно от животни и каруци. С дни е седял на улицата или на някоя поляна неподвижен. веднъж на един кораб, на който бил и Пирон, станало корабокрушение. Хората масово се суетили как ще се спасят, а Пирон видял в трюма едно прасе, което спяло и в този момент Пирон го посочил и казал: Това е мъдрецът! Негови полседователи са Аркесилай, Карнеад, Енесидем.
---------------------------------------------
Платон (427-347 г.р.н.е.) е древногръцки философ, ученик на Сократ, основал Атинската академия. За него целта на интелектуалното питане е да разкрие вечните неизменни форми (“идеи”), същности и идеали на всички неща. Вечните истини, са достъпни за ума, но не се улавят от телесните сетива. Образованието сe състои в усъвършенстване на цялата личност, за придобиване на самообладание и самореализация, цели познание на доброто. Идеалното общество е отражение на хармонично завършена душа, където апетитът и желанието са под контрола на разума. Само философът, достигнал истинското знание, може да управлява. Демокрацията за него се корени в прости мнения. Пише диалози (базисна форма на философстване), в които могат да бъдат открити основополагащи идеи. Най-известните диалози са „Пирът”, „Федон”, „Държавата”, „Апология на Сократ”. В „Държавата” се намира известният идеалистичен концепт “Митът за пещерата”, а в „Пирът” андрогинната идея за любовта.
--------------------------------------------
Аристотел (384-322 г.пр.н.е.) е древногръцки философ. Син на Никомах (лекар на македонския цар), Аристотел става наставник на Александър Македонски. Основава в Атина Ликейската школа. Пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, риторика, теология и управление. Създател е на логиката. В съчинението си “Първа аналитика” развива теорията за формално-валидното умозаключение. В традицията логическите му ръкописи са обединени в “Органон”, като редом с Първа аналитика от особена важност за развитието на логиката са “Категории” и “За тълкуването”. Автор на „История на животните“, „Риторика“, „Политика“, „Метеорология“, „Никомахова етика“, „За душата“, „Метафизика“ и др. --------------------------------------------
Теофраст (370-285 г.пр.н.е.) – древногръцки философ, роден и живял в Ерес на о-в Лесбос. Теофраст е последовател на Аристотел в Перипатетическата школа. Цялата налична биографична информация за него е предоставена от „Животът на философите“ на Диоген Лаерций, написана около четиристотин години след времето на Теофраст, въпреки че „няма вътрешна неправдоподобност в повечето от това, което Диоген описва“. Неговото родно име е Тиртам, но по-късно става известен с прякора си Теофраст, даден му, както се говори, от Аристотел, за да покаже елегантността на речта му. Споредизточници бащата на Теофраст се казва Месап и е женен за жена, наречена Аргиопа и е баща на Церцион. ------------------------------------------------------
Зенон от Китион (334-262 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, основоположник на стоицизма. Като философска школа стоицизмът възниква, когато Зенон от Китион започва да преподава в Стоа Пойкиле в Атина. Освен Зенон огромно значение за създаването на школата и за теоретичното обмисляне на основните й проблемни кръгове – физиката (като учение за природата), логиката (като учение за познанието и езика) и етиката – имат неговите последователи Клеант и Хризип. Те са тримата най-видни представители на Старата Стоа и благодарение на тях тя се утвърждава като една от най-авторитетните философски школи на елинистическия свят. Стоицизмът става доминираща мисловна нагласа дори в италианската столица Рим.
--------------------------------------------
Секст Емпирик (200-250 г.пр.н.е) древногръцки философ, последовател на Енесидем. В запазилите се съчинения на Секст Емпирик: "Пироновите основоположения" и "Против учените" - се съдържат сумирани сведения за всички аргументи, с помощта на които античния скептицизъм опровергавал представата на "догматичната" философия, че е възможно обосновано неоспоримо знание. Доказвайки, че не са възможни каквито и да било общозадължителни научни, теологически, етически и т.н. истини, Секст Емпирик препоръчвал въздържание от всякакво решение, знание за да се постигне по този начин душевно равновесие и блаженство, чието осъществяване е именно целта на философията. Пише "Пиронови положения" и "Срещу математиците". ---------------------------------------------------
Питагор (580-500 г.пр.н.е.) – поставя началото на италийската школа. Той е древногръцки математик и философ, роден и живял на остров Самос. Питагор проповядва нравствено облагородяване на необразованите и пълно подчинение на съсловието на мъдрите и знаещите хора. Учениците му образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Школата съществува в Кротон до края на VI в.пр.н.е. Заслуга на питагорейците е учението за количествените закономерности в развитието на света, което помага за развитието на математическите, физическите, астрономическите и географските знания. Питагор приема числото за основа на нещата. Въвежда термина "философия" – любов към мъдростта. 
Хераклит (544-484 г.пр.н.е.) – имал странно и предизвикателно поведение. Отказал правото на царско достойнство и се уединил в храма на Артемида в Ефес, където написал “Музите”. Пише със загадъчни изречения. Може да бъде наречен баща на европейската диалектика. Йонийският философ продължава търсенията на милетските си предшественици. Според него огънят е вечно живо, пораждащо първоначален и всепоглъщаш завършек на съществуващото. Огънят е животопораждаща, движеща се и самоизменяща се природа, стихия. За Хераклит космосът е осъразмереният световен порядък, в който властва огънят-логос. Той е първожрецът, извършил обреда на освещаването на гръцката мисловност с понятието логос. 
Протагор (490-420 г.пр.н.е.) е древногръцки философ, първият и най-известен от софистите. Обявен за безбожник, той е бил изгонен от Атина, а произведението му "За Боговете" – изгорено. Приеман е за скептик и релативист. Изказал е афоризма "Човек е мярка за всички неща – на съществуващото, защото съществува и на несъществуващото, защото не съществува." Познанието не може да бъде абсолютно, то е ограничено. Известен е също така и с разсъжденията си за материята: "Материята е течаща", "Основните причини на всички вещи се намират в материята".Учител на Протагор е бил Демокрит. Казват, че преди да започне обучението му, двамата сключили договор за плащането, от което още се пазят фрагменти. 
Горгий (487-376 г.пр.н.е.) древногръцки софист, въвел обучението по реторика в Атина. Счита се, че е първият философ, въвел и теориите на солипсизма и нихилизма. Роден е в Сицилия. През 427 пр.н.е. е пратен от съгражданите си при ръководителя на делегацията, да помоли за закрилата на Атина срещу сиракузката агресия. После се установява в Атина, където се изявява като оратор и преподава реторика. Известен е най-вече с това, че въвежда реториката в Древна Гърция. Спомага за възприемането на атическия диалект като език, на който трябва да се пише проза. Автор е на произведението “За природата или несъществуващото”, който може да се прочете в писанията на Секст Емпирик и в De Melisso, Xenophane на Теофраст.
Аристотел (384-322 г.пр.н.е.) е древногръцки философ. Син на Никомах (лекар на македонския цар), Аристотел става наставник на Александър Македонски. Основава в Атина Ликейската школа. Пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, риторика, теология и управление. Създател е на логиката. В съчинението си “Първа аналитика” развива теорията за формално-валидното умозаключение. В традицията логическите му ръкописи са обединени в “Органон”, като редом с Първа аналитика от особена важност за развитието на логиката са “Категории” и “За тълкуването”. Автор на „История на животните“, „Риторика“, „Политика“, „Метеорология“, „Никомахова етика“, „За душата“, „Метафизика“ и др.
