|
ПОРТУГАЛСКА КИТАРА Произход От етимологична гледна точка названието „китара” идва от гръцката дума „кythara”, която по-късно латините (населението на Латинската империя) превърнали в "cithara”. Една легенда разказва, че това име идва от „Cyterуn”, името на планината, разположена между Беотия и Атика. Но има и противници на това мнeние, които смятат, че е производна от "Cythara”, старото име на гръцкия остров Cerigo, смятан за рай за поезията и любовта и където имало храм, посветен на богиня Венера. Но тъй като по този въпрос няма консенсус, други предпочитат да вярват, че името „китара” идва от Средновековието, като инструментът бил измислен и изработен от испански мавър, който се казвал Al-Guitar. Според това течение, португалската китара, такава, каквато я познаваме днес, е от арабски произход. Но, колкото е истина, че тази теория е подкрепяна от безброй привърженици, също така е истина фактът, че тя почива единствено на устно твърдение, което сравнява актуалната португалска китара със старинната мавърска китара или “sarracénica”, като я свързва и с Фадо. Твърди се също така, че португалският музикален стил Фадо, който е много популярен сред народа, е от арабски произход. Но тази теория обикновено е лесно оборима със следните два аргумента: от една страна, мавърската китара е в основата на цяла поредица напълно различни инструменти – мандóли и мандолини, - а от друга страна се знае, че свързването на китарата с Фадо е станало много по-късно. Въз основа на изследвания, реализирани от различни автори и композитори – сред които Педру Калдейра Кабрал (Pedro Caldeira Cabral), Антониу Португал (António Portugal) и други - изглежда много вероятно съвременната португалска китара да е резултат от обединяването на два инструмента, а именно, т нар. Cistão Europeu и Cítara (вероятно става дума за ситар[1] и цитра). Това би могло да обясни разликите в конструкцията и настройките между китарата от Коимбра и тази, използвана в Порто и Лисабон.
Изводът от това изследване е, че еволюцията на китарата може да се свърже с теорията, базирана на съществуващите между тези два инструмента - ситар и английска китара - съвпадения, като в Португалия били възприети елементи и от единия, и от другия инструмент, запазвайки още от самото начало използването им в традиционната музика и песен. Този факт може би е свързан, също така, и с преместването на кралския двор в Коимбра, като е много вероятно тези два предшественика на китарата да са продължили да бъдат усъвършенствани и използвани в Португалия, дори след епохата на трубадурите. Карлуш Паредеш добавя, че преди появата на инструмента cитар (Cistão), през Възраждането, португалската китара намира своите корени в „Cítola” или „Цитра”, инструмент, познат още през Средновековието. И опитвайки се да дефинира с по-голяма точност този „музикален инструмент, наречен днес португалска китара”, казва: ”Измислен е в Англия през втората половина на XVIII век, в отговор на стремежа да се извлече по-нежен и обемен звук от този на Ситар, в съответствие с установените в музикалния вкус на онова време промени, имайки предвид Романтизма, (...) като новият инструмент бил наречен английска китара”. Но К. Паредеш въвежда и един нов факт, казвайки, че по външен вид този нов инструмент малко се отличавал от ситар, “но разликата по отношение на основните им качества е значителна”. Според друг текст на същия композитор, приемането на този нов инструмент било бързо и може да се сравни с любовна страст, като бил много харесван от младите в различни европейски страни, а специално в Португалия бил бързо приет в градовете Порто, Коимбра и Лисабон.
Забравен в останалата част на Европа, между края на XVIII в. и началото на XIX в., оцелява чак до наши дни единствено в Шотландия и в Португалия, в последния случай под името португалска китара, инструмент, който се адаптирал към нуждите на популярната градска музика, какъвто е случаят с Фадо от Лисабон или песните от Коимбра. И именно поради успеха , който този инструмент имал в Португалия, маестро Антониу де Силва Лейте публикува през 1976 г. в Порто своя „Учебник за китара” с цел да улесни обучението на многобройните заинтересовани ученици. Този труд потвърждава произхода на китарата, свързван с Англия, където била изобретена от майстор занаятчия, наречен Симпсън, след което започва да се копира и произвежда в Португалия от майстора от Порто Луиш Кардозу Соареш Севеляну (Luis Cardoso Soares Sevilhano). Тези фактори допринесли за широкото разпространение на китарата в северния португалски град, където била използвана като салонен инструмент, измествайки т. нар. „cravo” и други инструменти от този род. Според Силва Лейте, китарата била „абсолютно достатъчна за забавляването на група хора, избягвайки каненето на цял оркестър”. Тази китара, която Мариу Сампайо Рибейру (Mario Sampayo Ribeiro) смята, че била въведена от английската колония, живееща в Порто, започва да изпълнява важна музикална и социална роля още от средата на XVIII в. Според Сампайо Рибейру, в края на този век китарата вече била «попортугалчена» и се разпространила из цялата страна, тръгвайки от "Cidade Invicta" (“Непобедимият град”) и започвайки да измества ползваната там "viola" (струнен инструмент, между мандолина и малка китара), която тогава била много популярен инструмент. Оттогава китарата претърпява редица усъвършенствания с цел по-доброто й адаптиране към звученето на традиционната португалска музика.
Именно тогава анонимен майстор от XIX в., съхранявайки познатия популярен инструмент, приспособява главата на "viola de arame" (вид струнен инструмент, между мандолина и малка китара) към китарата и тъй като те имали дванадесет струни се наложило да промени организацията на струните, преразпределяйки ги в шест реда от двойни струни и прибавяйки стоманени струни в краищата. Това била, без съмнение, най-голямата от всички направени промени, която всъщност допринесла най-много, за да добие португалската китара спецификата, която познаваме днес - с дванадесет струни и толкова „cravelhas” („ключове”, регулиращи обтегнатостта на струните). В Коимбра, по мнението на Арманду Симойнш (Armando Simões), изработката на китари започва в края на XIX в. и първата четвърт на XX в., като първите китари са донесени от студенти от Порто и Лисабон, дори когато местната градска индустрия започнала да ги произвежда. Според този автор, китарата от Коимбра започва да се различава от тази, използвана в Лисабон още в края на XIX в., като пример за това твърдение е китарата на Аугусту Илариу (Augusto Hilário), която макар да била изработена в Лисабон от А. Виейра, имала по-дълъг гриф за същия брой прагчета, по-тясна странична стена на тялото и започва да се настройва две прагчета по-надолу от диапазона, губейки донякъде от блестящия звук, който притежавала до момента, но печелейки в замяна едно по-плътно звучене, по-меко и мелодично, съответстващо на музикалния стил от гр. Коимбра. Друг чудесен инструмент, който ще срещнем в Коимбра в края на XIX в., е китарата на Антеру Алте де Вейга, чийто автор е Аугущу Виейра и с "voluta” - горната част на грифа - създадена от Вентура да Камара. Този, както и други инструменти, идващи от същата епоха и стигнали до наши дни, имат друг любопитен елемент - притежават два тесни акустични отвора върху ”tampo”, т.е. върху горната част на резонансната кутия. Автор: Мануел Португал Превод: Б. Недева
Забележка: Линк към оригиналния текст ще менерите на страницата на Института Камойнш: www. instituto-camoes.pt
[1] използван в цяла Западна Европа по време на Възраждането, този инструмент има извънредно сходна форма и дори, в някои случаи, същият брой струни и настройки, както китарата, и който, влязъл в Португалия през XVI век, преди всичко през Италия и Франция, се разпространява на юг от гр. Коимбра. |
|
|||
 |
|
 |
