Митологичният сюжет, свързан с легендата за Деметра и Персефона и неговото отражение в древногръцкото изкуство
Стелияна Пенева, II к Балканистика
Още от древни времена култът към древногръцките богове и герои представлява голям интерес за мнозина, както за гърците, така и за другите народи, които се интересуват от древногръцки митове и древногръцко изкуство.
Религиозното чувство в неговата индивидуална и непосредсвена форма е дълбоко залегнало в народопсихологията и манталитета на древните гърци. Те имат и специални названия, с които изразяват това смесено чувство на респект и боязън към всички богове и герои. Човек изпитва такова чувство пред всяко нещо, разкриващо тайнствена сила, движено от някаква свръхестествена енергия, срещу която не може да се опълчи. Според древногръцката митология Божественото може да се усети навсякъде в природата, като се започне от топлите слънчеви лъчи, които галят всичко по повърхността на земята, премине се през полета на птиците, аромата на цветята, движението на животните. Както в горите, така и в полетата, откриват Божественото - в красотата на дърветата, във величествените форми на скалите, в течението на реките и моретата, в полъха на вятъра, в изпепеляващата сила на огъня, в големите бури, които обсипват земята с гръмотевици и светкавици, в блясъка на звездите и луната, във войната и мира, в щастието и мъката, както и в тъмнината. Във всяко едно нещо те са откривали Божествена сила, смятали са, че зад всяко едно нещо стои силен Бог, който го направлява.
Култът към Олимпийските богове и герои е първият и траен елемент на древногръцкото изкуство и религия, обгърната изцяло от политеизма на онова време. Векове наред гърците са изразявали своите почитания към боговете чрез множество молитви, поднасяне на най-различни дарове в храма на всяко божество, всенародни празници, религиозни игри, спектакли и жертвоприношения. Много основна чера в древногръцкото изкуство е антропоморфизмът. Той помага на гърците да си представят конкретното божество, чието присъствие приемат като постоянно и необходимо. Древните възприемат всяко божество в човешки образ, обличат го по специфичен начин и му дават предмет, с който да се отличава. По този начин всяко едно божество се възприема много по-лесно от общността. За древногръцкото изкуство е много характерно с течение на годините и смяната на стиловете боговете също да се променят. Променят се както техните имена, така и техните атрибути и функции. Променят се и полубоговете, демоните и свръхестествените същества и тези промени са обусловени от промените в човешките взаимоотношения и обществената идеология. Следователно митовете през вековете са се допълвали и променяли и са се свързвали не само с миналото, но и с настоящето. Един от първостепенните източноци за тяхното изучаване е античното гръцко изкуство. 700-та година пр. Хр. e смятана за приблизително точната отправна дата, когато в древногръцкото изкуство за първи път се появяват изображения на митологични сцени и по-конкретно върху атическата червенофигурна и чернофигурна керамика. Смъртта на Александър Велики - 323 год. Пр. Хр., се определя като крайна дата, след която атическата керамика замира.