|
СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА НА БОГОРОДИЦА*
Роман Мазуркиевич
Bogurodzica dziewica, Bogiem sławiena Maryja, U Twego syna Gospodzina matko zwolena, Maryja! Zyszczy nam, spuści nam. Kyrieleison. Twego dziela Krzciciela, bożycze, Usłysz głosy, napełń myśli człowiecze. Słysz modlitwę, jąż nosimy, A dać raczy, jegoż prosimy: A na świecie zbożny pobyt, Po żywocie rajski przebyt. Kyrieleison. В литературата ни навярно няма по-загадъчно произведение от Bogurodzica (Богородица) – първата дума на полската християнска поезия, най-старата ни песен - "отечествена песен" (carmen patrium), както са я нарекли потомците (в това число Ян Длугош). Един от най-упоритите й изследователи, Александер Брюкнер, някога казваше, че тя завинаги ще си остане "загадка, заключена зад седем печата". И да е сгрешил, е било в малка степен; въпреки огромния прогрес през последните десетилетия в изследванията на нашето Средновековие, все още не сме успели да счупим най-важните от тези “седем печата” и вероятно няма да успеем и в бъдеще. Не са разрешени такива основни въпроси като времето и мястото на написване на Bogurodzica, нейното авторство или евентуалните влияния от чужди образци. Все още не можем да кажем със сигурност колко дълбоко в нашата история е пуснала корени тази песен. Дали наистина е от преди времената на “родоначалниците” – първите наши владетели и чуждестранните мисионери, хвърлили в езическа почва зърната на християнската вяра; преди времената на Свети Войчех, който навярно още от Средновековието, или най-късно от началото на XVI век се смята за вдъхновения автор на Bogurodzica? А може и да е била създадена в по-късните векове, когато вярата е поукрепнала, поне дотолкова, че е започнала да подхранва с живителната си струя родната литературна и художествена култура – XIII век – както смятат все повече и повече филолози? Имало е и такива (като Юлиан Кшижановски), които са датирали възникването на песента едва в навечерието на XIV век. А неизвестният творец на Bogurodzica? Знаем, че в Средновековието въпросът за авторството се е възприемал съвсем различно, отколкото в наши дни; авторът, най-често свещеник, е писал преди всичко за “умножаване на славата Божия”, за добре познати на всички и общоприети истини (често откровения или народни предания) и смирено е премълчавал собственото си име, или в най-добрия случай го е кодирал в изкусни акростихове. Обаче в такъв древен и значим случай като с Bogurodzica се подразбира, че много от нейните изследователи са се старали на всяка цена да установят името на твореца. Освен вече споменатия Свети Войчех (около 956-997) се споменават например Свети Яцек Одровонж (около 1200-1257) или францисканеца Богухвал (XIII в.). Оригиналът или поне вдъхновението на нашата песен са търсени къде ли не: в гръцко-византийската химнография, в църковно-славянските, руските, латинските, чешките, немските традиции... Обаче никъде не е открит конкретен литературен образец, или поне такъв с подобни съдържание, композиция или мелодика - както в Християнския изток, така и в Християнския запад. Така че все повече се говори – макар и това да звучи невероятно на фона на познанията ни за родната литературна култура през XIII век – за художественото своеобразие на Bogurodzica. Най-старият запазил се препис на песента (двукуплетната “архаична част”, към която после са дописани още строфи) датира едва от началото на XV век, следователно със сигурност се различава от звученето на оригинала, който тярбва да е възникнал много по-рано. Но кога точно? Сравнението на езика на Bogurodzica с езика на запазените фрагменти например от Kazania świętokrzyskie (Библейски проповеди), написан през XIV век, със сигурност най-старият писмен образец, доказват, че двете най-стари строфи от песента съдържат думи и граматични форми, които не се срещат както в Проповедите, така и в по-късните паметници, и следователно са уникални или архаизми. Това се отнася най-вече за думите: "Bogurodzica" (днес казваме: "Bogarodzico" - Богородица), "dziela" ("dla", "za przyczyną" – за, по причина) а също и "bożycze" ("Synu Boga" – Божий син). Съхранените варианти песента са много разбираеми, макар че правилното им разшифроване е коствало немалко грижи на филолозите. Така че какво е съдържанието на Bogurodzica? В „превод” на съвременен полски език двете най-стари строфи могат да се предадат по следния начин: Bogarodzico Dziewico, przez Boga uwielbiona Maryjo, U twego Syna Pana matko wybrana, Maryjo! Pozyskaj nam, ześlij (daj) nam! Panie, zmiłuj się! Przez wzgląd na twego Chrzciciela, Synu Boga, Usłysz głosy, spełnij (użyźnij) myśli (pragnienia) ludzkie. Wysłuchaj modlitwy, którą zanosimy, I racz nam dać to, o co prosimy: Na świecie pobożne (szczęśliwe) życie, Po żywocie przebywanie w raju. Panie, zmiłuj się! (Богородица дева, от Бог прославена Мария, на твоя син Божи, майко избрана, Мария! Измоли за нас, дари ни! Господи, помилуй! Чрез Твоя Кръстител, Божи сине, чуй гласа ни, сбъдни мислите (желания) човешки. Чуй молитвата, която пеем, дай ни туй, що ний лелееем: на света живот богоугоден (щастлив), след смъртта – райска обител. Господи, помилуй!) Но съвсем не е сигурно дали точно така са разбирали думите на песента движещите се в строй към Грюнвалдската битка воини на Ягело. Защото още двата начални стиха носят смислова натовареност, трудна за долавяне от „първи прочит”. Виж целия текст в българския превод Вж. полския текст и публикацията на нашия превод в сайта за старополска литература www. staropolska.pl: |
|
|||
 |
|
 |
