|
Митруш Кутели РОЗАФАТ Превод от албански: Горда се издига над широката река Буна и над град Шкодра древната крепост на Розафат1. Кога е поставен първият камък в основите на тази крепост? Нищо не се знае. Нейната история се губи в мъглата на илирийската древност, древният народ по тези земи. За едно нещо обаче се знае ясно: някога, тя е била под владение на лабеатите и после ардианите, които са били две силни илирийски племена. По онова време целия бряг на Адриатическо море, отсам, до славната Тергеста или Триесте в наши дни, бил е илирийски бряг. По-късно дошли римляните, славяните,норманите, венетитите, турците и много други чужди народи. През вековете, камъните под стените на Розафат, както и самите крепостни стени, са били пролети с реки от кръв на онези, които са я нападали и на онези, които са я защитавали. Чужденците са идвали и са заминали, докато нашият народ си остана в тази илирийска земя. Със строежа на крепостта на Розафат е свързано и едно хубаво и горчиво предание, което датира от нашата стара древност. Ето какво казва това предание. ....... Падна мъгла над река Бунa и я покри цялата. Тази мъгла остана там три дни и три нощти. След три дни и три нощти духна слаб вятър и отдалечи мъглата. Отдалечи я и я отнесе до хълма Валданузи. Там на върха на хълма работеха трима братя. Строяха една крепост. Стената, която правеха денем, се разваляше нощем и така и не я възвишиха. Отиде там един добър старец. -Приятна работа, трима братя! - Благодарим ти, добри старче. Но къде я виждаш ти нашата добра? Денем работим, а нощем се разваля. Знаеш ли да ни кажеш някоя добра дума: какво да направим, че да удържим стените на крака? - Аз знам – им каза старецът – но имам за грях да ви го кажа. - Този грях лежи над нашите глави, че ние искаме да я удържим на крака тази крепост. Добрият старец се замислил и попитал: - Женени ли сте, юнаци? Имате ли си вие юнаци ваши жени? - Женени сме – му казаха те. И тримата имаме наши жени. Кажи ни значи, какво да направим, че да построим тази крепост. -Ако искате да я удържите, свържете я с думата за вяра (alb.‘besa’ дадена дума, която се спазва на всяка цена): на момичетата да не им казвате, вкъщи да не разказвате за думите, които искам да ви кажа аз. Така от трите етърви, която иска да дойде утре да ви донесе хляба, да я вземете е да я вградите жива в стената на крепостта. Тогава ще видите, че стената ще обхване мястото и ще се издигне за цял живот. Каза така старецът и тръгна: сега се виждаше, после не се виждаше. Скръб! Големият брат наруши дадената дума и думата за честта. Каза вкъщи, разказа на своята жена, че ето така и така (всичко), каза й да не идва там на следващия ден. И средният брат наруши дадената дума: разказа всичко на своята жена. На сутринта, те и тримата станаха рано и отидоха на работа. Чуковете удрят, камъните се чупят, сърцата бият, стените се възвишават....... Вкъщи, майката на момчетата не знаеше нищо. Каза на най-голямата: - Бре дъще, господарите искат хляб и вода; искат и кратуна с вино. Най-голямата невяста и каза: - Майко, днес не мога да отида, че съм болна. Обърна се и каза на средната: - Невясто,господарите искат хляб и вода; искат кратуна с вино. - Майко няма да отида, че ще ходя при роднините. Майката на момчетата се върна при най-малката невяста. - Абе малка невясто... Най-малката невяста се изправи на крака: - Заповядай, майко! - Господарите искат хляб и вода; искат кратуна с вино. - Майко, аз отивам, но си имам малко момче. Страхувам се, че ще иска карма да пие и ще плаче. - Невесто, заминавай, а момчето ще го гледаме ние, няма да го оставим да плаче. – и казаха етървите. Стана най-малката, най-добрата, взе хляба и водата, взе кратуната с вино, целуна си момчето по двете бузи, пристигна в Казена, там изкачи хълма Валданузи, доближи се до до мястото, където работеха тримата господари: двамата девери и съпругът й. - Лека работа, майстори! Какво е така ? Чуковете спират и не удрят, сърцата бият силно-силно. Лицата пребледняха. Когато видя съпругата си, най-малкият хвърли чука от ръката си, прокле камъкът и стената. Жена му го попита: - Какво ти има, господарю? Защо проклинаш камъка и стената? Изправи се по-големият девер: - Ти си родена в черен ден, етърво наша. Ние сме го направили с думите да те вградим жива в стената на крепостта. - Здрави да сте, девери мои. Аз ще ви оставя една поръчка: когато ме вградите в стената, дясното ми око да остане навън, десният ми крак да остане навън, дясната ми гръд да остане навън, защото си имам малко момче. Когато започне да плаче – с едното око ще го гледам, с една ръка ще го милвам, с един крак ще клатя люлката и от една гръд ще му давам да пие. Гръдта ми ще се вкамени, крепостта ще се построи, момчето ми ще възмъжее, ще стане цар и ще царува. Така я взеха малката невяста, и я вградиха в основата на крепостта. И стените се издигнаха, възвишиха се, не се разрушаваха както преди. Нейните основи- камъните са и днес мокри и мъхести, защото продължават да текат сълзите на майката за нейния син....... И синът й порасна, бори се и възмъжа. |
|
|||
 |
|
 |
