Ян Твардовски - посланията на неговата поезия. Религията и философията в неговите стихотворения

Починал през 2006 година, Ян Твардовски е един от най-известните и талантливи съвременни полски поети. Пише преди всичко религиозна поезия, но също така и есета, разкази, размисли и др. Пише през целия си живот, но неговото творчество е открито и оценено сравнително късно. Неговите творби са харесвани от мнозина читатели, заради тяхната простота, честност и лъхащата от тях дълбочина на автентичното религиозно преживяване. Характерът и тематиката на неговата поезия са свързани със свещеническата му дейност.

ЧЕШКАТА РЕФОРМАЦИОННА ЕПОХА. ОТ ЗЛАТНИЯ ВЕК НА КАРЛ ІV ДО КРАЙ НА ХУСИТСКИТЕ ВОЙНИ. ХУСИТСКО ДВИЖЕНИЕ И ХУСИТСКА ЛИТЕРАТУРА

Потготвил: Васил Велчев, ІV курс Славянска филология През XIV век Чехия е в разцвет. Държавата запазва териториалната си цялост. Формиран е чешкият книжовен език, въз основа на централночешките наречия. Император Карл IV (1346 – 1378), синът на Ян Люксембургски, пренася столицата на Свещената римска империя в Прага. Там е основано и архиепископство (1344 г.

Бегълци

(Фрагмент) Какво говореше забулената бегълка Люлей се, движи се, движи. Само така ще му се измъкнеш. Този, който управлява света, няма власт над движението и знае, че когато нашето тяло се движи, тогава е свещено, само тогава можеш да му убегнеш, когато тръгнеш на път. Той упражнява власт над това, което е неподвижно и мъртво, над това, което е безволно и безвластно. Затова тръгвай, люлей се, клати се, върви, побегни, избягай, ако се забравиш и спреш, ще те обземат неговите големи ръце, ще се превърнат в кукички, ще те обвее неговият дъх, дъхтящ на дим и гориво и на големите сметища извън града.

ПОСЛЕДНИ ИСТОРИИ

Олга Токарчук Част ІІ Парка* Парка*(същ. собствено от Параскева- бел. пр.) П Да преместя леглото на верандата ми отне два дена. Първо го теглих през цялата стая и най-трудно бе извъртането като количка на тежката мебел от метал.

За творчеството на Олга Токарчук и справедливата и слава

Когато през 2008 г. Олга Токарчук получи престижната литературна награда за белетристика „Нике” за романа си „Бегълци”, това беше повече от естествено, една емблема се сля с друга. Романът и бързо изрече задъханата изповед на поколението ни, превърна се в библия на съвременната ни номадска съдба и на идеята за спасение от злото и смъртта чрез свещения дух на движението. Олга Токарчук е млад класик на полското литературно съвремие. С нея вече е свързана поредната литературна легенда в полската литература.

ЗАДУШНИЦА, ЧАСТ 3

(Критически фрагменти) Упътвания: Към Великата Импровизация: Т.н. Велика импровизация или монологът на Густав-Конрад е ключов момент в трета част на „Задушница”. Обладан от диаболичен екстаз, героят – затворник в една от килиите на Базилианския манастир, започва изповед, прерастваща в обвинение към Бога и битка с него. Густав е новото лице на преродилия се романтичен самоубиец Конрад, неговата романтично символна „реинкарнация” е плод на видимата еволюция и вътрешната промяна на самия автор.

ЗАДУШНИЦА - ЧАСТ 2 (Критически фрагменти)

Упътвания „Задушница” е една от най-значимите, загадъчните и дискутирани творби не само в творчеството на Мицкевич, но и в цялата полска литература. Тя може да бъде четена като своеобразна автобиография както на самия поет, така и на романтичното поколение. Представлява и една от най-атрактивните парафрази на народен обред в литературна творба. Визията на обреда е свързана с лично изстрадана драма, с универсални и национални въпроси, с народни вярвания и човешки търсения, със завладяващи зони на въображението и мисълта. В интересен ред е градена композицията на творбата във времето.

100 ГОДИНИ ПО-КЪСНО: НАШ ПРЕВОД НА ЗАДУШНИЦА – ЧАСТ 2

Измина точно един век от последния амбициозен превод на втора част на „Задушница”. Нов не е правен от 1938. Това беше сериозен повод да предприемем опит за нов превод на тази част от генералната творба. Предлагаме студентския превод на Елена Стойчовска, студентка от ІV курс Славянска филология (в редакционен екип с преподавателя по полска литература) на отдавна непревежданата Втора част. Старият превод принадлежи на Слава Щиплиева, която има и заслугата да преведе целия текст на творбата.

„Bogurodzica” – между песента и иконата

Роман Мазуркиевич 2. Мария и Йоан – граници на симетрията „Най-обичайната и най-първата икона, без която църквата не може, гръцкият trimorfion, deisis, представя Спасителя, Мария и Йоан Кръстител, отнасящи молитви към него; двете строфи на Bogurodzicа представляват нещо като потвърждение или обяснение на такъв Deisis” Александър Брюкнер, История на полския език Bogurodzica е текст по-скоро теологично-догматичен, отколкото образно-поетичен. Потенциалът на религиозния катехизис, съдържащ се макар само в двете най-стари строфи на песента, е необикновено сгъстен. Та нали още инициалното Theotokos (Богородица), както я нарича Св. Йоан Дамаскин, съдържа в себе си цялата тайна на избавлението.

СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА НА БОГОРОДИЦА*

Роман Мазуркиевич Bogurodzica dziewica, Bogiem sławiena Maryja, U Twego syna Gospodzina matko zwolena, Maryja! Zyszczy nam, spuści nam. Kyrieleison. Twego dziela Krzciciela, bożycze, Usłysz głosy, napełń myśli człowiecze. Słysz modlitwę, jąż nosimy, A dać raczy, jegoż prosimy: A na świecie zbożny pobyt, Po żywocie rajski przebyt. Kyrieleison.