Pícaro-то и европеизацията

Владимир Сабоурин Настоящият текст изхожда от констатацията, че социалноисторическата и литературна фигура на тариката, появила се през първата половина на ХVІ век в Испания, възниква едновременно с един модернизационен тласък и конвулсия, които представляват също така един тласък и конвулсия на европеизацията. В качеството си на продукт на модернизацията тарикатът се опитва да заобиколи – и по този начин подкопава – „рационалния начин на живот” (М. Вебер), лежащ в основата на европейската модерност. Във фигурата на тариката европеизацията се явява – и той я възприема, интериоризира и легитимира за лична употреба – в модуса на травестията. Рационалното подреждане и водене на живота се възприема в крайна сметка като глупаво и стесняващо и се снема в карнавалното си обръщане.

Тези към Дон Кихот

Владимир Сабоурин I Утопията на споделимостта на щастието от живота се пази в езика на доносниците, които един ден може би ще могат да го чуят – да чуят истината и щастието на собствения си език в устата на враговете и жертвите си. Един ден: в Дон Кихот. II Типичната за пикаресковия роман ирония, разработена до съвършенство половин век по-късно в Дон Кихот, не предполага наличието на субект, намиращ се във владение на „идеал”, т.е. на автономно вътрешно пространство, от чиято позиция „действителността” да може да бъде видяна в иронична светлина.